Начало / Какво мислим /

Стратегията на предприемачa: bootstrap capital

от Светлан Станоев, 2 ноември 2010

Как да започна бизнес като нямам пари? В днешно време инвеститорите инвестират само в тези компании, които вече правят пари; банките дават пари само на тези, които нямат нужда от пари. Как тогава го правят предприемачите – как стартират, ако нямат (достатъчно) пари? Отговорът на този въпрос се нарича bootstrap capital.

Според някои проучвания по-малко от 1% от всички старт-ъпи успяват да получат финансиране от VC (venture capital fund – фонд за рисков капитал). Повечето старт-ъпи са изправени пред задачата да bootstrap-ват своя бизнес сами. Нямат друг избор.

Повечето успешни предприемачи са намерили начин в самото начало да bootstrap-ват своята идея, а са привлекли пари от VC или друг инвеститор след като са показали и доказали, че са успешни. Ние сме убедени, че bootstrap-натите бизнеси – тези които стартират с „нищо” – реално са (и имат потенциал да бъдат) по-силни и конкурентноспособни. Те вече са научени да бъдат много по-фокусирани върху резултатите и клиентите си. Много по-ефективни, гъвкави и бързи са в сравнение с „финансираните” старт-ъпи. В подкрепа на това наше твърдение е и статията Startups: Poverty is Underrated. Be Glad That You’re Not Rich.

Какво е bootstrap capital?

Буквалният превод на bootstrap capital означава капитал, който придобиваш/изграждаш изцяло самостоятелно, със собствени усилия. Bootstrap capital = само-финансиране. Bootstrap capital е обратното на това да търсиш „чичко Паричко” – запретваш ръкави и действаш smart. Синоними на термина са self-capitalization, self starter, start with nothing, soft capital и др.

Идеята е ясна – по дефиниция предприемачът няма пари. Или поне достатъчно за осъществяване на своята идея. Но истинско желание и смелост да започне има. Следователно трябва да подходи smart: с какво, как и колко да започне, така че да не стига до прехвърляне на дялове и контрол към VC-та (ако те въобще го искат). Това е bootstrap capital.

Защо bootstrap capital?

Ето някои от основните причини VC-тата да не са заинтересовани да инвестират в стат-ъпи:

  • Повечето старт-ъпи са доста по-малки от минималната инвестиция, която интересува VC-то.
  • Повечето старт-ъпи трябва да са доста по-напред в развитието си – т.е. да имат стабилни парични потоци и клиенти, за да заинтересоват VC-тата.
  • Повечето старт-ъпи нямат достатъчно атрактивни перспективи за растеж (или поне VC-тата не вярват в тях), за да са атрактивни за инвестиране.
  • Повечето старт-ъпи са в сектор, който в момента въобще не е интересен (приоритетен) на VC-то.

Банките? Банките дават пари само на тези, които нямат нужда от пари. Да, за да си „вържат гащите” – особено днес, когато „парен каша духа”. Факт е, че през 2006 г. нобелова награда за мир спечели Muhammad Yunus от Grameen Bank и то защото измисли модел как една банка да дава пари на хората, които наистина имат нужда от пари. Революционно, нали?!

Източници и форми на bootstrap capital

За всеки бизнес и при всеки случай източниците и формите на bootstrap capital могат да бъдат различни. Ето някои от тях:

  • Soft capital: финансиране от роднини, приятели. Тук бихме поставили и финансиране от бизнес ангели (но истински ангели).
  • Заеми срещу ипотека на собствен недвижим имот.
  • Кредитиране от потребителски заеми и кредитни карти.
  • Кредит или разсрочено плащане от доставчици.
  • Кредитиране срещу бъдещи вземания (договори с клиенти).
  • Предлащания (или получаване на депозити) от клиенти.
  • Продажба на стоки на консигнация.
  • Финансиране от партньор (доставчик, клиент, конкурент, компания свързана/заинтересована по веригата на стойността).
  • Намиране на гарант, съ-длъжник.
  • Спонсорство. …и други.

Илюстрация на bootstrap capital

Преди време се запознахме с млад предприемач – още незавършил университета (а така и май не му остана време да го завърши) – който се бе захванал с разработване на софтуерни и интернет приложения. Младежът работи като подизпълнител по различни проекти към някои от големите софтуерни компании. Има не-голям (поне тогава) екип от програмисти. Ето и конкретният модел, който му помогна да започне с абсолютната нула начална инвестиция:

  • Повечето проекти, по които той и екипа му работят им отнемат около 30 дни.
  • Предлага цени на проект, които му осигуряват около 30% рентабилност.
  • Изисква 50% предплащане преди започване на проекта и 50% при завършване на проекта.
  • На екипа програмисти, с който работи, е договорил заплащане 15 дни след окончателното завършване на проекта.

Нека сега разгледаме, как изглежда паричният поток на предприемача за един месец, с допускане само за един проект от 10’000 лв. За целта ще използваме инструмента за анализ на паричните потоци от основната дейност наречен Цикъл на обръщане на парите (cash conversion cycle, CCC). Той се изчислява по следната формула:

CCC = период на събиране на продажбите + период на обръщаемост на материалните запаси – период на изплащане на задълженията

В конкретната илюстрация (ако приемем, че моментът 0 е моментът на завършване на проекта):

Период на събиране на продажбите = (50% х -30 дни + 50% х 0 дни ) = – 15 дни
Период на обръщаемост на материалните запаси = 0 дни. Компанията плаща на екипа програмисти само след свършване на проекта, следователно „незавършено производство”, финансирано от компанията няма.

Период на на изплащане на задълженията = 15 дни

То тогава, цикълът на обръщане на парите (ССС) = -15 + 0 – 15 = -30 дни. Което означава, че компанията е „напред” с парите за 30 дни (от -15тия до +15тия ден). Което не ни изненадва – все пак първо се получават парите 100% от клиента и след това се плаща на изпълнителите. Най-общо казано, ако полученото число на ССС е отрицателно или нула, то бизнесът ще може да само-финансира растежа си. Колкото по-дълъг отрицателен период се получава толкова по-добре от гледна точка на паричните потоци. В конкретния случай това, което постига предприемачът е, че колкото повече расте компанията, толкова повече кешов излишък ще генерира. Например, ако проектите са 5 от по 10’000 лв всеки, то компанията ще има кешов излишък за 50’000 лв за около 30 дни. Твърде необходим ресурс, за да само-финансира растежа си.

Представеният пример илюстрира едни от класическите източници на bootstrap capital – предлащане от клиенти и отложено плащане към доставчици/изпълнители. За различните бизнеси и конкретни случаи различни решения биха били подходящи. Общото, което ги обединява, е, че се търсят всякакви варианти как да се само-финансира растежа, без да се търси скъпото и бавно за получаване финансиране от инвеститор.